Докладът на IPCC: Можем да намалим наполовина емисиите до 2030 г.

Можем да намалим наполовина емисиите до 2030 г.

Можем да намалим наполовина емисиите до 2030 г. и да ограничим повишаването на температурите, ако предприемем незабавни и драстични действия във всички сфери. Това заключиха учените в последния доклад на Междуправителствения панел за климатични промени (The Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC) от 4 април 2022 г.

В периода 2010-2019 г. средните годишни глобални емисии на парникови газове достигнаха до най-високите си нива в човешката история, но темпът на растеж се забави. Без незабавно и рязко намаляване на емисиите във всички сектори ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C е невъзможно. Въпреки това има все повече доказателства за действия в областта на климата, казаха учените в последния доклад на Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC), публикуван на 4 април 2022г. 

От 2010 г. насам цената на слънчевата, вятърната енергия и батериите устойчиво намалява с до 85%. Все по-голям набор от политики и закони подобриха енергийната ефективност, намалиха степента на обезлесяване и ускориха внедряването на възобновяема енергия.

„Намираме се на кръстопът. Решенията, които вземаме сега, могат да осигурят подходящи условия за нормален начин на живот в бъдеще. Имаме инструментите и знанията, необходими за ограничаване на затоплянето“, споделя председателят на IPCC Хоесунг Лий. „Насърчен съм от действията в областта на климата, които се предприемат в много страни. Има политики, регулации и пазарни инструменти, които се оказват ефективни. Ако те се прилагат по-широко и справедливо, могат да подкрепят сериозно намаляване на емисиите и да стимулират иновациите.”

Резюмето на доклада на Работна група III на IPCC, Промяна на климата 2022: смекчаване на изменението на климата беше одобрено на 4 април 2022 г. от 195 правителства-членки на IPCC чрез виртуална сесия за одобрение, която започна на 21 март. Това е третата част от Шестия доклад за оценка на IPCC (AR6), който ще бъде завършен тази година.

Имаме възможности да намалим поне наполовина емисиите във всички сектори до 2030 г

Ограничаването на глобалното затопляне ще изисква големи промени в енергийния сектор. Това ще включва значително намаляване на използването на изкопаеми горива, широко разпространена електрификация, подобрена енергийна ефективност и използване на алтернативни горива (като водород).

„Наличието на правилните политики, инфраструктура и технологии, които да позволят промени в нашия начин на живот и поведение, може да доведе до 40-70% намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. Това представлява значителен неизползван потенциал“, каза съпредседателят на Третата работна група на IPCC Приядарши Шукла. Доказателствата показват също, че тези промени в начина на живот могат да подобрят нашето здраве и благополучие.”

Градовете и други градски зони също предлагат значителни възможности за намаляване на емисиите. Те могат да бъдат постигнати чрез по-ниска консумация на енергия (като например чрез създаване на компактни, пешеходни градове), електрификация на транспорта в комбинация с енергийни източници с ниски емисии и подобрено усвояване и съхранение на въглерод. Има опции както за съществуващи, така и за развиващи се и нови градове.

„Виждаме примери за сгради с нулева консумация на енергия или нулеви въглеродни емисии в почти всички климатични пояси“, каза съпредседателят на Третата работна група на IPCC Джим Скеа. „Действията през това десетилетие са от решаващо значение за улавяне на потенциала на сградите за смекчаване на промените.”

Намаляването на емисиите в промишлеността ще включва по-ефективно използване на материали, повторна употреба и рециклиране на продукти и минимизиране на отпадъците. За основните материали, включително стомана, строителни материали и химикали, процесите на производство на парникови газове с ниски до нулеви газове са в пилотен етап до почти търговски етап.

Този сектор представлява около една четвърт от глобалните емисии. Постигането на нетна нула ще бъде предизвикателство и ще изисква нови производствени процеси, електричество с ниски и нулеви емисии, водород и, където е необходимо, улавяне и съхранение на въглерод.

Селското, горското стопанство и другото използване на земята могат да осигурят мащабно намаляване на емисиите и също така да отстранят и съхраняват въглеродния диоксид в мащаб. Земята обаче не може да компенсира забавените намаления на емисиите в други сектори. Опциите за реакция могат да бъдат от полза за биоразнообразието, да ни помогнат да се адаптираме към изменението на климата и да осигурим поминък, храна и вода, както и доставки на дървесина.

Следващите няколко години са критични

В оценени от IPCC сценарии, ограничаването на затоплянето до около 1,5°C изисква глобалните емисии на парникови газове да достигнат своя пик най-късно преди 2025 г. и да бъдат намалени с 43% до 2030 г.; в същото време метанът също ще трябва да бъде намален с около една трета. Дори и да направим това, почти неизбежно е временно да надхвърлим този температурен праг, но може да се върнем под него до края на века.

„Сега или никога, ако искаме да ограничим глобалното затопляне до 1,5°C “, казва Скеа. „Без незабавно и дълбоко намаляване на емисиите във всички сектори това ще бъде невъзможно.”

Глобалната температура ще се стабилизира, когато емисиите на въглероден диоксид достигнат нетната нула. За 1,5°C  това означава постигане на нетни нулеви емисии на въглероден диоксид в световен мащаб в началото на 2050-те; за 2°C, това е в началото на 2070-те.

Тази оценка показва, че ограничаването на затоплянето до около 2°C все още изисква глобалните емисии на парникови газове да достигнат своя пик най-късно преди 2025 г. и да бъдат намалени с една четвърт до 2030 г.

Затваряне на инвестиционни пропуски

Докладът гледа отвъд технологиите и констатира, че докато финансовите потоци са коефициент от три до шест пъти по-ниски от нивата, необходими до 2030 г., за да се ограничи затоплянето до под 2°C (3,6°F), има достатъчно глобален капитал и ликвидност за запълване на инвестиционните пропуски. Той обаче разчита на ясни сигнали от правителствата и международната общност, включително по-силно съгласуване на финансите и политиката на публичния сектор.

„Без да се вземат предвид икономическите ползи от намалените разходи за адаптация или избегнатите въздействия върху климата, глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) ще бъде само с няколко процентни пункта по-нисък през 2050 г., ако предприемем необходимите действия за ограничаване на затоплянето до 2°C или по-ниско, в сравнение със запазването на текущите политики“, каза Шукла.

Постигане на целите за устойчиво развитие

Ускорените и справедливи действия за смекчаване и адаптиране към въздействията от изменението на климата са от решаващо значение за устойчивото развитие. Някои опции за реакция могат да абсорбират и съхраняват въглерод и в същото време да помогнат на общностите да ограничат въздействията, свързани с изменението на климата. Например, в градовете мрежите от паркове и открити пространства, влажните зони и градското земеделие могат да намалят риска от наводнения и да намалят ефектите от топлинните острови.

Намаляването на емисиите в индустрията може да намали въздействието върху околната среда и да увеличи заетостта и възможностите за бизнес. Електрификацията с възобновяеми източници и смяната на обществения транспорт може да подобри здравето, заетостта и справедливостта.

„Изменението на климата е резултат от повече от век неустойчиво използване на енергия и земя, начин на живот и модели на потребление и производство“, каза Скеа. „Този доклад показва как предприемането на действия сега може да ни придвижи към по-справедлив, по-устойчив свят.

Източник:

Climate Change 2022: Mitigation of Climate Change. Working Group III Contribution to the IPCC Sixth Assessment Report

Основа

Member of
Funded by

Последвайте ни